Как превръщаме децата в нещастни личности
Снимка: Guliver / iStock
Слънце, Крит, хотелска закуска - шведска маса. Малко момче на около четири си сипва пълна до горе чаша оранжев степ и с малки внимателни стъпки, за да не разсипе напитката, върви към масата си, на която вече го чака баба му с чинии, пълни със сандвичи.
"Ама, че си смотан! Защо си сипа толкова, сега ще го разлееш! Ще дойде лелята и ще ти се скара", недоволства бабата. После се обръща към своите приятелки на масата и нарежда: "Ето, гледайте, до какво докарва лакомията!"
Момчето доближава масата с наведена глава, приятелките на бабата го гледат с укор. Пет минути срам и презрение.
Какво реално ще се случи, ако Вася разлее степчето? Ами нищо! Ще дойде чистачка с парцал и локвата сякаш я е нямало. И дума няма да му каже, може и да се усмихне - гърците обичат малките деца и лесно им прощават дребните простъпки. Ако пък счупи чашата, тя струва 50 цента, собствениците на хотела няма и да го усетят.
Единствено, което наистина би трябвало да притесни бабата, е съдържанието на сокчето - такова нещо не бива да пие никой, и най-вече дете.
Алея с цъфтящи олеандри, която води към плажа, пак там - на Крит. Момиченце, загледано в красивите растения, се спъва, пада, удря си коляното и започва да плаче. При него стремително дотичва млад баща, за съжаление изобщо не за това да го гушне, да избърше сълзите и да утеши.
"Какво си се развикала! Който реве, заслужава да изяде бой, за да си вземе поука!"
Същата сцена пред очите на тълпата курортисти, а на горкото момиче му идва да потъне вдън земя от срам.
Сигурно и в първия, и във втория случай родителите смятат, че правят най-необходимото за своите деца, действат от най-добрите подбуди и в никакъв случай не им пожелават зло.
Само че по-късно дали няма да се чудят защо Вася е свикнал да мисли за себе си като за лузър?
Защото инициативата се наказва: тръгнал е сам да се погрижи за себе си - получава словесен шамар. След около 20 години остарялата баба ще го упреква, че печели малко, не гради кариера, не се стреми към нещо повече. А той съкрушено ще въздъхва: кой ще ме вземе такъв смотан на добра работа?
Бащата на момичето несъмнено му пожелава щастлива съдба. И изобщо не очаква, че след години любимата му дъщеря ще излиза с мъже, които не я ценят и не я уважават. Тя ще чака предложение от този, за когото е "последната дупка на кавала", който я използва. Или ще заседне с години в ролята на любовница на женен мъж. Или ще търпи алкохолизма на съпруга си, изневерите, насилието... до безкрай.
Момичето ще има късмет, ако не му повтарят непрекъснато: “Търпи, иначе как ще раждаш някога?” В този случай то има немалко шансове в бъдеще да стане майка. Но в случай, ако “нали ще раждаш” ще се превърне в родителска поговорка, то е много вероятно да си изгради такъв живот, в който няма да остане никакво пространство за деца.
Най-безобидната от почиващите - майка с две дъщерички на басейна. Застанала в треньорска поза, тя командва: “Старт! Внимание! Марш!” И непрестанно сравнява дъщерите: коя е по-бърза, коя е по-сръчна, коя е победителка. Интересно, когато дъщерите пораснат, дали малката ще отнеме гаджето на голямата или обратното?
Майка с три мъничета в морето. В този ден има силни вълни и те, четиримата, се плискат на плитката част, като се държат за надуваем делфин. Удивително! Тя никого за нищо не засрамва, не упреква, не критикува. Може би, защото просто не стигат сили да контролираш твърде много всеки един от тримата. А може би, защото тя самата е като дете и се радва на морето, слънцето и веселата игра. Просто скача в топлата вода, смее се и заразява своите деца с жаждата за живот.
Източник: Раннее развитие детей
превод: Ирина Янчева-Карагяур
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари